1 795 2

Вдигат ли германците постелката за "Добре дошли"?

Гостоприемството на Германия за бежанците чезне от хоризонта...

Снимка: БТА/АР
Снимка: БТА/АР
Михаел Брьонинг
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Анализът е на Михаел Брьонинг за Project Syndicate

Михаел Брьонинг е глава на Международния политически департамент към политическата фондация „Фридрих-Еберт-Щифтунг“, филиал на социалдемократическата партия в Германия​

Това е берлинското лято на недоволство. Преди точно една година решението на канцлера Ангела Меркел да отвори германските граници за изоставените бежанци в Унгария впечатли милиони хора по целия свят. Докато местните граждани се тълпяха по гари и гранични пунктове, за да приветстват хората, търсещи убежище от войната, бедствията и мизерията, „гостоприемната“ Германия стана истински символ на хуманизма.

Година по-късно колелото се обърна – най-вече срещу Меркел, която е в единадесетата си година на управление. Кредото ѝ “Wir schaffen das” („Можем да го направим“), послужи за вдъхновение на хиляди доброволци, които отвориха сърцата и домовете си за бежанците. Сега обаче непоколебимият ѝ оптимизъм е изправен срещу бурна враждебна политическа реакция.

Неделните избори в родната провинция на Меркел – Мекленбург-Предна Померания, явили се и като тренировка за федералните избори в Германия през септември 2017 бяха унищожителни за нейния  Християнодемократически съюз. Докато всички общопризнати партии претърпяха тежки загуби, крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD) завърши втора, печелейки безпрецедентните 21% от гласовете, измествайки Християнодемократическия съюз на трето място.

Резултатите в Мекленбург не останаха само на местно ниво. През март „Алтернатива за Германия“, създадена през 2013-а като евроскептична партия, критична към гръцкото „спасение“, отправи сериозно послание в цялата страна, завършвайки втора или трета в регионалните избори в три германски провинции. Германската позиция спрямо бежанската криза превърна AfD в стабилно антимигрантско и антиислямско движение, подкрепено от обезверени гласоподаватели от целия политически спектър.

Настоящите анкети на обществено мнение изчислиха, че подкрепата към AfD е 15%, което я прави втората най-силна партия в източна Германия и третата най-силна изобщо. Взимайки предвид това, местните избори в Берлин след две седмици пораждат множество притеснения сред управляващата коалиция в Германия, съставена от дясноцентристкия Християнодемократичен съюз и лявоцентристката Социалдемократическа партия.

„Голямата коалиция“ между двете партии остана „голяма“ само на хартия, според скорошни проучвания. Публичната подкрепа към правителството падна под 50% и има големи съмнения дали Меркел ще търси преизбиране за нов мандат.

Очевидно публичното недоволство от позицията на Германия спрямо протичащата криза с бежанците стои в корените на този катаклизъм. Все още много германци са благосклонни към снизходителния подход към бежанците. Но ентусиазмът отвори пътя към скептицизъм, гняв и поляризация. След като противоречивата договорка на ЕС с Турция бе направена, за да държи бежанците навън, мнозина в Германия се запитаха дали политическата и моралната цена на бизнеса със самодържавен турски лидер не е прекалено висока.

С други думи, разпространението на разочарование бе причинено от конфликта между желанията и практичността. За мнозина топлото германско посрещане на бежанците бе искрено, без съмнения. За други то беше възможност да се приеме постнационалистическа идентичност, с която да бъде превъзмогнато бремето на миналото. Но то никога не бе изцяло безкористно.  Всъщност гостоприемството се уповаваше поне частично на очаквания за икономически и демографски изгоди.

През лятото на 2015-а група от германски бизнес лидери посочи дългосрочните предимства на отворените граници и решението на проблема с постоянния недостиг на квалифицирана работна ръка. Но това значеше, че каквито и дългосрочни ползи да предстоят, то те тепърва ще се материализират. Скорошен доклад изтъкна отрезвителен факт – всичките 30 големи компании, търгуващи на Франкфуртската фондова борса до този момент са наели нищожната цифра от 54 бежанци общо.

Подобно на това, интегрирането на бежанци оказва своето културно влияние и това става все по-явно. И докато мнозина първоначално приеха с отворени обятия интеграцията като промяна към по-плуралистически настроена и културно разнообразна държава, нападенията над жени в Кьолн в навечерието на Нова година промениха публичното мнение. Лятната вълна от ислямизирани терористи допринесе още повече за всеобщия усет за несигурност и скептицизъм спрямо предизвикателствата да бъдат интегрирани хиляди мюсюлманин (дори сред тях да има много бежанци, търсещи убежище именно от ислямския терор).

В отговор на това германското политическо съсловие започна да променя курса си. Едва през изминалата седмица Меркел увери управляващия борд на Християндемократическия съюз, че бежанската криза от 2015 година няма да се повтори и че „през следващите месеци най-важното ще е да се връщат бежанци. В неделя германският министър на вътрешните работи Томас де Мезиер излезе с предложение „бежанците да бъдат изпратени обратно в Гърция“.

Още през февруари Бундестага гласува благоразположените към бежанците германски закони да бъдат променени, в това число прекратяване на събирането им с близки и роднини, намаляване на месечните финансови облаги, депортирането на бежанци, които не са успели да си намерят убежища, както и определянето на Алжир, Мароко и Тунис като безопасни страни на произход. А накрая, през юли, Бундестага прие противоречивия закон, заплашващ да намали облагите за тези, които търсят убежище, но отказват да посещават „интеграционни курсове“.

Скорошният публичен дебат се измести и сега е насочил вниманието си върху лоялността на германците с турски произход, както и върху забраната тялото и лицето да са изцяло покрити на публични места. Политика, която според анкетите ще събере подкрепата на над 80% от германците.

И докато промяната на германския курс от миналогодишните политики за отворени граници беше, може би, неизбежно, не е ясно дали скорошните стъпки на правителството ще "хванат попътния вятър“. И докато гостоприемството на Германия чезне от хоризонта, корабът на популистите сякаш набира скорост.

Превод: Константин Карагьозов

Copyright: Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.

Германия


Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Диди
    Отговор
    1 10:49  19.09.16
    Изразът на Меркел,,Wir schaffen das,,на български е,,Ние ще успеем,,а не,,Можем да го направим,,.Моля превеждайте правилно.
  • Алтернатива
    Отговор
    2 21:03  19.09.16
    Вие си повтаряйте, че патриотите са популисти. Скоро орките ще убедят всички кой е прав.

Напиши коментар:


Публикувай