Тръмп обръща нуждите на света

Анализът е на бившия израелски външен министър Шломо Бен-Ами за Project Syndicate

Шломо Бен-Ами е бивш външен министър на Израел, вицепрезидент на Международния център за мир в Толедо. Автор е на "Белезите на войната, раните на мира: Израело-арабската трагедия".

Шест години след падането на Муамар Кадафи, Либия остава затънала в в конфликти и политическихаос. Липсата на структура и държавна власт прави така, че либийската държава да съществува само чрез името си. Време е за нов подход, който САЩ трябва активно да подкрепят.

Трябва да кажем, че Либия има своето международно правителство. Правителството на националното съгласие беше родено в края на 2015 г., след подписването на договора в Скират, Мароко под егидата на ООН. То обаче е активно конкурирано от Генералният национален конгрес. Структурата е основата предимно от ислямистки групи.

Основната линия е това, че в момента Либия се управлява от голям брой престъпни групи и въоръжени милиции. Тяхната вярност е разделена между конкуриращите се правителства, Ал Кайда и Ислямска държава. От ДАЕШ разглеждат страната като част от своя свиващ се халифат и територия, в която могат да се укрият бегълците от Сирия и Ирак. Неконтролираните имигрантски потоци от страната сега преминават през Средиземно море, за да достигнат Европа.

Вместо да разреши конфликта в Либия, споразумението от 2015 г. само го преоформя. Тромавият текст създаде „съвет на председателството“, натоварен с назначаването на правителството на националното единство. Основната му цел беше да осигури приобщаващ преход към демократично управление и териториална интеграция.

Тази стратегия обаче се оказа напълно неприложима. Вероятно без да е изненадващо, в споразумението има забележителна липса на историческа перспектива и културна чувствителност.

Либийската колониална и постколониална история отразява съпротивата срещу централизираните структури. В резултат на това страната няма обща национална идентичност, което само влошава ситуацията в сегашната гражданска война. Държавността се появява през 1951 г. чрез конституция, която балансира влиянието между централната власт и широката автономия за историческите региони като Киринейка, Триполитания и Фезан.

Според конституцията от 1951 г. федералната монархия се ръководи от крал Идрис ас Сенуси, който се разглежда като архитект на съвременна Либия и внук на основателя на династията. Като държавен глава Сануси назначи премиер и съвет на министрите, подчинени както на краля, така и на Камарата на депутатите. Това е долната камара в двукамарния парламент.

За да отрази регионалната структура на страната, горната камара на законодателната власт под формата на Сената беше съставена от по осем представителя на всеки един от трите големи региони. Столицата на държавата се местеше между Триполи и Бенгази.

Политическото споразумение от 2015 г. обаче не се основава на конституцията от 1951 г. То търси източник на легитимност в хаотичното наследство на сегашната гражданска война. То не успя да осъзнае значението от определен модел на децентрализация. В резултат на това то просто трябваше да се провали.

Решението за това дали да се възстанови монархията в Либия може да се отложи. Идеята, че наследствените владетели въплъщават законното правителство чрез религиозна обосновка, може да се превърне в единствения принцип на политическа власт, оцеляла след сътресенията на Арабската пролет.

Религиозната основа на легитимност на арабските монархии се оказа по-силна от тази на арабските републики, където светските правителства разчитат на подправени избори и репресивни действия, ерозиращи тяхната легитимност. Реално протестите в нито едно от кралствата по време на Арабската пролет нямаха идеята да свалят монархията. Борбата винаги и на всякъде беше за реформи.

Фигурата на жреца – монарх поддържа един нематериален авторитет в много арабски общества. В секуларната версия на този авторитет е от решаващо значение и преходът на Испания към демокрация през 70-те години на миналия век. Той остава фундаментален и за други западни конституционни монархии. За Либия възстановяването на държавната памет се върти около идеята за държава, династия и религия. Родът на Сеуси предстаяв религиозен суфистки модел от съседни държави, който може би е ключът към мир и реконструкция. Ако беше взето решението за възстановяването на монархията, имаше налични претенденти. Много принцове от рода Сеуси в момента живеят в изгнание в Европа.

Разбира се, възстановяването на такава система, основана на наследството на конституцията от 1951 г., не би било панацея за Либия. Това може да се обясни и с това, че страната се превърна в арена за конкуренция между регионалните и световните сили. Маршал Халифа Хафтар е считан за силната фигура в служба на Камарата на представителите. Сега той се радва на подкрепата на Египет и Русия.

Русия разгърна силите си на линията между Египет и Либия. Хафтар дори беше посрещнат на борда на руския самолетоносач „Адмирал Кузнецов“. Както в Сирия, руският президент Владимир Путин претендира, че усилията му в Либия, чиято цел е да прекарат собствените му стратегически интереси, като контрола над петролните находища в страната, всъщност подкрепят борбата с тероризма. Това дава възможност на Хафтар да не подкрепи каквото и да е споразумение, което предизвиква либийската национална армия или влиянието на Камарата на представителите.

Най-добрият начин да се компенсира този лостов ефект може да се окаже въвличането на друга голяма сила – САЩ. Президентът на САЩ Доналд Тръмп на скоро обаче отхвърли предложението на италианския премиер Пауло Джентилони за активна роля в Либия чрез съвместна работа с Европа за реконструкцията на страната.

САЩ трябва да решат дали да предотвратят възхода на терористичните убежища пред портите на Европа. Там трябва да решат и дали искат Либия да стане поредната руска детска площадка. Ако вземат такова решение, Тръмп ще трябва да промени мнението си и да се ангажира със своите западни съюзници в държавното изграждане на Либия. Това е един от регионите, който безпрецедентната играна на външнополитически обрати на Тръмп в САЩ могат да доведат до положителна промяна.

Превод: Росен Стойчев

Copyright: Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.