Абсурдът на полицейския протест

Няма късмет родната полиция с министрите си. От чуждо тяло, като социолога Румяна Бъчварова, случиха уж на свой, който покрай полицейския протест на свой ред се държи като чуждо тяло. Нея я запомнихме с предизвикалото предимно присмех, но и гняв предупреждение, че критиките срещу министъра ще се считат за заплаха за националната сигурност. А много от подчинените й считаха за унижение назначаването й на водещия пост в министерството.

Какво да кажем за нейния приемник. Безропотно лоялен към шефа и ковчежника му, и демонстративно бездушен към исканията на протестиращите си колеги. Трябвало да се намери основание за исканията им. Аргументи. Лекарите и учителите - и те искали пари. Не можел да разбере поведението на своите. Дали полицаите са имали по-големи очаквания от него или вече няма наивници, които да смятат, че по волята на министър Хикс може да се промени нещо, те си знаят. Помня обаче, че преди петнадесетина години полицаите и пожарникарите се гордееха с огромната популярност на главния секретар на МВР, който днес е премиер за трети път. И имам огромни съмнения, че са съхранили чувствата си към него.

А народът е все по-сам, застрашен и беззащитен. И това е по-лошата новина от тази, че крими контингентът и футболните ултраси злорадстват, как "куките" и "ушев" страдат без дрехи и пари, и си купуват сами кубинки и компютри, за да излязат от кроманьонската ера.

Не се сещам за по-голям позор за една власт от факта, че й протестира полицията. От мизерията на самообслужване, в която минават дните й. Нелепо е органите на реда да поставят ултиматуми на държавата. Така щяло да е на всяко пето число, а от 5 януари всеки ден, ако...Голяма част от населението, която не страда от прекалена изтънченост, очаква от полицията да е истински и безкомпромисен репресивен орган срещу разбойници от всякакво естество. А на протеста видяхме полицаи със сълзи в очите и треперещи бради от унижението да занимават хората с битовите си неуредици. Абсурдно е, нали.

Сутринта един таксиджия наливаше ум и разум на двама оклюмали униформени: Не се коркайте бе, нема да излезете на глава с държавата. Сотаджии търсят навсякъде, ще ви лапнат, като пържена цаца. Бегайте от тая система...

Ами, да станем всички сотаджии. И да се пазим от самите нас.