Как се живее в Германия с 416 евро на месец?

„Разбира се, че може да се живее с 416 евро на месец. Налага се“, казва 58-годишният Томас Г. от Дюселдорф. „Гледам да пазарувам в супермаркети, където стоките са по-евтини. Някои от тези магазини са далечко, но време имам колкото щеш." На пазара го познавали от времето, когато работел като готвач: „Винаги ми дават я банани, я домати. И с това човек може да се нахрани." Трудно става към края на месеца, обяснява Томас. В края на януари например имал пари само за хляб: „Kупих си най-евтиния хляб и го ядох два дни. Но поне не гладувам. Има хора, които са още по-зле.“

Живот в бедност и самота

Храната обаче не е единственият разход, разказва Бахар С. от Мюнхен: „38 евро давам за лекарства, 30 за ток, 40 за телефон и интернет. А с парите, които ми остават, изплащам и кредит“. Бахар не си е купувала нови дрехи от години: „Зимните ми обувки са от сина ми, а якето си го купих за 10 евро от магазин за облекло втора употреба." От време на време жената получава хранителни продукти от една трапезария за социално слаби. Върви пеша 45 минути, за да стигне дотам. От супермаркета си е купила малко пилешко, което ще сготви на три пъти. "Важното е в чинията да имаш нещо, което напомня за месо", разказва Бахар. Един път в месеца си приготвя нещо по-така: „Този месец ще правя пълнени патладжани“.

Преди десет години ѝ поставили диагноза левкемия. Бахар страда от силни болки в гърба и в коленете, но парите не винаги стигат за лекарства. „Когато живееш на социални, ти си не само беден, но и болен“, оплаква се жената. Отскоро Бахар живее в ново жилище: „Спя на матрак на пода, защото не мога да си позволя легло. В кухнята няма шкафове, а в банята липсва огледало.“ Независимо от всичко това новото жилище е по-добро от старото. Там все било студено. Самотно се живее с парите от социални помощи, разказва още Бахар. „Не мога да си позволя да отида с приятели на кафе или на театър. А не искам да ме черпят, защото знам, че не мога да върна жеста".

"В ГДР нямаше безработица"

„По времето на ГДР безработица нямаше", спомня си 55-годишната Катрин Р. от Лайпциг и добавя: „Тогава знаехме как ще протече животът ни чак до пенсията. С настъпването на демокрацията настъпи и несигурността. Тогава загубих работата си“, разказва източногерманката. Първоначално имала доста възможности за работа в далеч по-развитата западна Германия. „Как обаче да се преместя, като по това време отглеждах сама трите си деца?", обяснява жената. Децата ѝ отдавна са израснали и дори сами вече имат деца. „Доскоро работех като домашна помощница. С парите, които получавах, можех да водя внуците на сладолед или на кино“, казва Катрин. В момента обаче пари за внуците няма. Защото когато живееш на социални помощи, ти си обречен на лишения, споделя жената.