Наскоро ви разказахме за Тодор Каневски от родопското село Момчиловци. Той е последният пазител на тайния мещренския език на дюлгерите. Лексиката в него идва от албански и други балкански езици, като дюлгерите гурбетчии са възприемали професионалния език, докато са изучавали занаяти. Мещренския език е фиксиран още през далечната 1901 година от изследователя Стоян Аргиров, а преди това е забелязан и от Иречек. Езикът е използван не само в Момчиловци, но и от дюлгери от Централните, Северните и Западните Родопи, описана е и употребата му в Средна гора и Стара планина.
Използването на таен говор обаче не е привилегия само на дюлгерското съсловие. Тайни говори са имали и други професионални групи - терзии, фурнаджии, гайтанджии, музиканти. Дори престъпниците и бандитите са изградили свой начин на комуникацията.
Пътуващи музиканти са комуникирали на "чалгаджийски език"
В труда си "Към българските тайни езици" Аргиров е описал и чалгаджийския език, който се е използвал от пътуващите музиканти. Думата "чалга", с която днес се обозначава цял популярен жанр музика и субкултура в България и на Балканите, е турска. Оригиналното и значение е музикален инструмент и звукът издаван от него. Аргиров е преброил 163 думи от "чалгаджийския език", като за половината от тях смята, че са "цигански"”, а за думите за тонове и струни приема, че са арабски или персийски.
В книгата си "Българска диалектология" професор Стайко Стойков класифицира "тайните езици" като жаргони.
Народната милиция проявява интерес към езика на крадците и разбойниците и дори издава помагало "Помощни средства при криминалното издирване (речник на тайния говор на българските крадци)" през 1945 г. Част от думите, използвани от крадците, са преминали в съвременния език. Българските крадци са използвали три думи за пари - кѝнти, мангѝзи и трàнци, пет думи за глупав, наивен - бàлама, балъ̀к, бỳтур, ливàда и шапшàл, четири за гледам - дикѝзим, ждрàкам, кирѝзим и скѝвам.
Днес се провеждат "колове"
Чуждиците играят особено важна роля в сформирането на таен език. Стоян Аргиров посочва етимологията на събраните в Брацигово от него 277 думи от “мещровския” - 147 са албански, 138 са български с условно значение, 30 са гръцки, 26 - турски, 7 - румънски, 4 - италиански и т.н., като само 32 според него са от неизвестен произход. По време на Априлското въстание през 1876 г. заточениците в Мала Азия (Диарбекир), по островите и в затворите на Пловдив и Одрин също си служели с този таен език.
Процесът по създаване на “тайни говори” е естествен и продължава и в наши дни. Част от него са т.нар. групови (или корпоративни) говори, известни и с английския термин slang. Задружният живот, общите интереси, стремежи и желания създават много общо в мисленето, a то се отразява и в речта, отбелязва проф. Стойков. През втората половина на миналия век такива говори са били войнишкият жаргон и езикът на софийските гимназисти, произлязъл от тайния говор на престъпниците - т.нар. "тарикатски език".
В наши дни, ако подслушате разговор между програмисти или други служители в мултинационална корпорация, е възможно да не разберете много. Ще се почувствате все едно слушате дюлгерин, който говори на мещренски. Както строителите и “чалгаджиите” преди век са използвали думи от езика на техните майстори, така сегашните професии използват думи от английския, немския и прочее, говорейки уж на български. Малко примери от корпоративния език - мийтинг, естимейшъни, дивелъпване, диплойване, валю, кол, асесмънт и т.н.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 пройчо
13:13 22.07.2020
2 От прочетеното
Коментиран от #9
13:16 22.07.2020
3 стоян георгиев
Коментиран от #4, #10
13:30 22.07.2020
4 NikNay
До коментар #3 от "стоян георгиев":
Стояне, за теб навярно и инструментоте които назова навярно са някакви магически предметиКоментиран от #12
13:40 22.07.2020
5 ДОМУЗ АГА.
13:51 22.07.2020
6 Диалектор
15:35 22.07.2020
7 .........
Коментиран от #8
15:43 22.07.2020
8 criminal
До коментар #7 от ".........":
Няма, те са северно македонски.........🤣🤣🤣17:02 22.07.2020
9 Gost
До коментар #2 от "От прочетеното":
По скоро сленг. Диалекта се определя от местобитаване, а сленга от групи с общи интереси - професионални, социални и т.н.17:24 22.07.2020
10 Стоене
До коментар #3 от "стоян георгиев":
като за бивш служител на службите за сигурност ти не си особено умен.Статията започва споменавайкис именно езика на строителите или по-точно на мещренските дюлгери.
Коментиран от #11
21:28 22.07.2020
11 стоян георгиев
До коментар #10 от "Стоене":
сега и от службите ли ме направихте служител???хохохох,хахахах....!!!!!езика на мещренските дюлгери е споменат в статията,но аз имах предвид този на трънските,дебърските и т.н. маистори в българия пазели си занаята именно през служебен език,а не чрез регионалния такъв на зидарите от въпросното село.реално мещерския си е албански с някоя и друга местна диалектна дума.Коментиран от #13
22:19 22.07.2020
12 стоян георгиев
До коментар #4 от "NikNay":
точно така магически предмети са.22:20 22.07.2020
13 дебърските
До коментар #11 от "стоян георгиев":
майстори даже май са арнаути по произход, а не чисти българи, като част от тях впоследствие са се заселили в Родопите.А нали преди време пишеше че си се занимавал с т.нар турски въпрос след началото на промените. Значи си ушев.
Коментиран от #15
22:44 22.07.2020
14 123
11:18 23.07.2020
15 стоян георгиев
До коментар #13 от "дебърските":
дебърските маистори не маи ,а юни са били арнаути по произход,само незнам как тия от трън или банско или тия в троян и габрово използващи същия служебен език са станали арнаути и те.смях!ти сигурно си оня дето трябваше да си сложи ник клоун предвид веселиите дето пишеш.особено ми харесва логиката ти.щом съм запознат с турския въпрос и правя хасан на мармалад значи съм ушев!евалата разсмя ме от сърце!14:39 23.07.2020