Идва ли виденова зима? Обедняването е факт

Ако има нещо, което противопоставя икономическите експерти в момента, то е дали инфлацията, която наблюдаваме, е временна, или предстои да се настани трайно. Този дебат има своя смисъл, но е от второстепенна важност. Далеч по-важно е да се признае, че при всички случаи болшинството от домакинствата ще започнат да обедняват тази есен и процесът няма да спре поне до края на зимата.

Предпоставките за това са няколко. Покачването на производствените цени стигна 11.9% през юли спрямо същия месец на миналата година. Макар потребителските цени да изостават, те също вече гонят рекордни стойности от 3.7% за август на годишна база. Подобни стойности не сме виждали от зимата на 2019 г., но тогава причините бяха далеч по-малко плашещи.

Тогава ставаше дума за оптимистично потребление покрай празниците, комбинирано с традиционното за зимата поскъпване на комуналните услуги. Днес поскъпването на живота е налице още преди отоплителният сезон да започне. А с неговото начало ще дойде и следващата вълна на обезценка на домакинските доходи. Няма да има голямо значение на какво се отопляваме – ток, газ, парно, всичко поскъпва и ще продължи да поскъпва поне до края на зимата, а дори и газът да поевтинее, практиката оказва, че топлофикациите пари не връщат, а приспадат от сметките за следващия сезон.

Изправени пред подобна перспектива, можем да си зададем два въпроса – как да преживеем непосредствения шок и какво можем да сторим, така че подобно развитие да не ни удари толкова силно и следващия път.

Ако човек се притеснява, че може да загуби работата си, то е добре да свие потреблението си и да започне да спестява без значение, че инфлацията и нулевите лихви в банката плюс таксите по влоговете, ще ерозират спестяванията му. По-богатите си решиха проблема като прехвърлиха парите от банкови сметки в сейфове на същите банки. Така от началото на годината парите в обращение нарастват с 2.5 милиарда лева и навярно ще стигнат плюс от 3 милиарда към края на годината.

Ако такива притеснения отсъстват, приспособяването ще е по-леко. Домакинства с истински средни доходи, които са пили вино за 40 лева бутилката, ще започнат да пият вино по 20 лева за бутилка. Който е излизал на заведение три пъти в седмицата, ще излиза два пъти, или един. Имам приятели, които вече пият бирата си само у дома или на пейка пред блока. За съжаление, най-засегнатите може да стигнат до там да променят менюто си. Между другото, изразът „да затегнем коланите“ идва от немотията, която кара човек да гладува и да стяга колана си на по-вътрешна дупка от преди.

И заведения и супермаркети пробват да реагират като намаляват опаковките с цел да удържат цените на продуктите си. Процес, който на запад наричат shrinkflation.

Малкото неща, които човек или домакинство може да стори днес, включват реорганизация на личните финанси. Отсяване на разходите, без които можем да минем. Отлагане на плащания, чието забавяне няма да ни излезе през носа.

Ако за две пропуснати вноски банката може да обяви целият кредит за предсрочно изискуем, то вноските по местен или централен данък, могат да се забавят не само от фирмите, но и от физически лица. Топлофикациите също се случва да почакат няколко месеца преди да дадат клиентите си за принудително събиране на вземанията си. Достатъчно е само хората да са готови да си платят 10% наказателна лихва на годишна база. Мобилните оператори дават толеранс от 20 дни преди да спрат изходящите обаждания и достъпа до интернет за неплатени сметки, но дори и след това с безжичен интернет приложения за разговори може да се ползват. Макар това да е глътка въздух, то не решава никакъв проблем. И ако държавата не желае да наблюдава отстрани как стопанският оборот се запушва с просрочия, както стана при първото правителство на ГЕРБ (и с негово активно съдействие), ще трябва да се насочи към мерки, които нямат аналог в новата ни история.

Компенсиране на бизнеса за поскъпването на суровините, или на домакинствата за поскъпване на живота е практически невъзможно, освен за най-бедните. Каквито и пари да налее държавата в подобни мерки, тя трябва да ги вземе от някъде. И ако това някъде не са валутни приходи от износ на нефт, то източници на финансиране ще са същите, които искат подпомагане. Казано с други думи, ще прехвърляме от левия джоб в десния. Вдигането на данъците, макар и да вярвам, че е неизбежно в средносрочен план, не е удачно решение днес. То предполага дългосрочна промяна в структурата на публичните финанси. А такава стъпка изисква внимателно обмисляне с взор отвъд краткосрочния проблем, който ни мъчи.

Далеч по-удачни в такъв момент могат да са енергийните кредити. Такива може да ползват както и домакинствата, така и бизнеса. Възможно е дори фирмите и гражданите въобще да не се докосват до парите. Достатъчно е държавата да създаде организация с енергийните доставчици, като поема онази част от сметките за ток, с която се превишават сметките от миналата година. Така тежестта ще падне от плещите на обществото в момента, когато е най-трудно. Домакинствата и бизнесът обаче ще знаят, че трябва да обслужат тези задължения в обозримото бъдеще и ще го имат предвид при планиране на следващите си стъпки.

Трябва да се помисли как подобна схема да не допуска разгръщането на морален хазарт и мошеничества. В същото време не трябва да се създава и тежка бюрокрация, която да бави цикъла на финансирне.

В по-дългосрочен план, всички опции трябва да се поставят на масата. В момента държавата не може да компенсира скъпия внос на руски газ, заменяйки го с такъв от Азербайджан, защото не са готови инфраструктурната и договорната рамка за подобно превключване. Каквито и да ги говори бившият премиер Борисов, азерският газ ще стане алтернатива едва догодина. Дори и тогава той ще може да компенсира само на една трета доставките на руски газ.

Отделен въпрос е, че е напълно реалистично, поради схемите за ценообразуване, някога руският газ да излиза повече на сметка от азербайджанския. Не на последно място – скъпият газ днес е общоевропейски проблем и решенията може да се търсят на други места.

Възможно лекарство срещу тази несигурност е нещо, от което българските правителства бягат вече 20 години – възможността за хеджиране на риска от ценови шокове.

През 2001 година финансовият министър Милен Велчев превалутира външния дълг, но операцията и до днес буди спорове ощетени ли бяха данъкоплатците, или не. По тази причина вече 20 години никой не смее да потърси сътрудничество с международни инвестиционни банки с цел да се хеджира какъвто и да било суровинен риск или валутен. Такава операция за защита срещу екстремуми е възможна, защото България е относително малка държава и евентуална операция няма да уплаши международните банки. Но ще си има цена, която винаги ще прави доставките малко по-скъпи в нормални времена и така винаги ще стои съмнението, че в основата ѝ е заложена някаква далавера.

В дългосрочен план решенията са тривиални. Създаването на ефективен енергиен пазар е също толкова важно както и ефективен пазар на земеделската продукция и храните. Ако в изминалото десетилетие енергийната ефективност означаваше саниране и намаляване на нуждата от отоплителна енергия, в следващите десетилетия това ще означава максимална самодостатъчност. Възможност хората сами да си произвеждат нужния ток, да си го преотстъпват в рамките на енергийни кооперативи (от семейства със соларни батерии на покривите, които са на работа към съседи, които не разполагат с фотоволтаични мощности, но обитават домовете си целодневно). При ежедневно обитаване на къща, инсталираните на покрива ѝ слънчевите батерии, се изплащат със спестеното от сметките за ток за около осем години, а срокът на годност на панелите е 30 години.

Така ролята на държавата като регулатор ще се измести по-малко от одобряване на цените към балансиране на енергийната система, когато има излишъци, или недостиг на електроенергия.

Създаването на складови бази за окрупняване на количествата от малки производители, където продукцията им да се съхранява до постигане на желаните цени, ще даде тласък на малките ферми. Стимулирането за създаване на земеделски тържища около същите складови бази може да принуди търговските вериги да скъсят значително забавянето между покупка на земеделската продукция и нейното заплащане.

Разработването на финансови инструменти, които да подпомогнат механизацията на по-малки земеделски кооперативи, ще помогне на семейните ферми и стопанства да оцелеят. С тях ще се даде относителна самодостатъчност и на онези семейства, които живеят в градовете, но притежават земеделски земи, които сами не могат да обработват.

Свързвам земеделието и енергетиката в два последователни абзаца, не само защото това са двата основни фактора, тласкащи инфлацията. Неефективността в пазарните взаимоотношения в земеделието има същия произход като неефективността в енергетиката – малък брой олигархични организации. Те олигополизират пазара и са причина в България храните да бъдат по-скъпи, отколкото в далеч по-богати държави с далеч по-неблагоприятен климат, където доставките трябва значително да оскъпяват продукцията, но тя остава по-ниска от тукашната.

Преразглеждането на зелената сделка в Европейския съюз е нещо, за което вече се говори. Българските управници, без значение на партийната им обвързаност обаче предпочитат подобни позиции да се заемат от Полша, Унгария, или друг представител на Вишеградската четворка. Ние само играем ролатя на комформист пред големите, който се възползва от победите на другите, без да участва в самата битка.

А ако победа няма, още по-добре за лобитата. България ще продължи да е "отличник" с дял от 21% на тока от възобновяеми източници в общия енергиен микс при положение, че средно в Европейския съюз неговият дял е 18% (по последни данни за 2019 г.).

За покачването на цените има още един проблем с глобален мащаб. Печатането на пари от централните банки създаде неестествени равнища на парично предлагане. Преди коронакризата тези средства се акумулираха в банките, които рефинансираха неефективни правителства и бизнеси. Заради борбата с кризата в последните две години обаче много по-голяма част от напечатаните пари стигнаха до домакинствата. Това породи търсене и се превърна в още един двигател за покачването на цените. Да се надяваме обаче корекциите да бъдат обмислени и плавни, така че лихвите по банкови кредити да не запонат да се покачват преди края на зимата. Тогава наистина може да видим перфектна буря.

Ако има логика да се запасим с нещо, това може би са лекарствата. Откриването на визова програма за европейски шофьори в Обединеното кралство може да остави именно бедни страни като нашата без професионални водачи. Така дори и да има производство, доставките до търговските обекти може да се забавят.

Също притеснителен е фактът, че нито една партия не говори за този тип проблеми и решения. Инфлацията и предупрежденията за виденова зима са мантри, които се хвърлят като гранати в полето на политическите противници. Наличието на служебно правителство позволява и на леви и на десни да го определят като враг и виновник. Бизнес, пардон политическият проект на бившите служебни министри Петков и Василев изглежда обсебен да стимулира бизнеси с експортен потенциал, но демонстрира бягство от текущите проблеми. Може би наистина улиците трябва да се изпълнят с недоволни, че да се вземат някакви мерки. Така поне ще стане ясно, че не само, когато управляват „комунистите“, може да се случват висока инфлация и гладни протести. Те може да са плод и на десетилетие псевдодясно управление, отказало да провежда каквито и да било реформи.

Стефан Антонов/ Гласове