Васил Калинов: „Зелените” избледняха

Като гражданин и човек с позиция в много от протичащите политическите процеси в България не мога да не споделя, че един факт от проведените избори за Европейски парламент заслужава да бъде отчетен. И това е неубедителното представяне на „зелените” партии - Партия на Зелените получила 5 218 гласа и съответно 0.233%, ПП Зелена Партия 7 989, 0.357%, Зелените 12 547, 0.560%. Тези резултати силно контрастират с активната обществена дейност, която се развива в последните години в сферата на екологичните проблеми, и бих казал скандали. Провеждат се много шумни шествия, протестни акции, искания и ултиматуми към парламента, министерства и други държавни институции. Създаваше се в обществото нагласи, че е налице сериозна подкрепа към тях. Въпросите с опазването на околната среда безпорно са една от чувствителните теми на държавното управление. Защо според мен се получава това противоречие. От една страна като, че ли е налице силно и ясно изразено мнение на хората, а от друга те не желаят политически да подкрепят тези партии, които би следвало да изразяват тези интереси. Някой от причините според мен са:

Първо, между политическите намеренията изразени в тяхните документи и реалното политическо поведение на лицата предсталяващи коментираните партии, има сериозно разминаване. Едно е да извъшваш спорадични действия и шумни популистки акции, и друго е да имаш цялостна политика обхващаща проблематиката в нейната съвкупност, както и да са налице ясни позиции и становища свързани с опазване на околната среда. Липсват адекватни предложения в нормативен план, не се дефинират потребните за страната ни виждания по европейските програми и проекти.

Второ, разминаване в публичния образ на лидерите им, с тяхното реално поведение подчинено на користни и лични интереси. Дълги години вече едни и същи провъзгласили се за единствени радетели на опазването на природното богаство в България „организации и личности” в навечерието на важни политически събития засипват обществото с бомбастични разкрития и примери за колосални далавери за милиарди левове. За всички, обаче вече  е ясно, че тези „зелени завеси”, за да прикрият техните машинации  за печелене на  европейски програми и средства. Стремежа е да се респектира държавната администрация и общественото мнение и  с лекота да си прокарват за десетки милиони левове проекти със съмнителна полезност.

И третото, в своята дейност зелените противопоставят, вместо да приобщават гражданите и отделни  региони и сектори в икономиката. Явяват се в редица случаи спирачка за предприемчивостта на бизнеса. Така се блокират много дейности и се въвличат в различни спорове и  тромави бюрократични процедури. Особено показателно е саботирането на местни проекти и инициативи и  такива финансирани с национални и европейски средства. Заради евтиния популизъм и псевдоекологичната компетентност, не само се заблуждава обществеността, но и се лишават десетки населени места от развитие и поминък. Съдят собствената си държава, за да печелят популярност и екопроекти. Кадруват се цели държавни структури и институции. Компрометира се цялата кауза – екология.

Искаме да има инвестиции „от вън“, а къде е българският бизнес интерес – защо го убиват преди да е проходил даже!

И тук възникват много въпроси:

Къде е вашата екологична загриженост за териториите по морето придобити от замяна на земеделска земя и вече застроени?

Има ли нещо общо между активноста на „зелените“ и скандалите в Пампорово?

Къде е загрижеността за десетките терени, паркове и градинки в София, Варна, Пловдив и др., които са жертва също на заменки? А какво стана със стотици имоти на армията, почивни домове, имоти на здравеопазването и социалното дело заменени за почти нищо?

Къде е загрижеността за чистота на въздуха, водите, почвите, за качеството и безопасността на храните?

Къде е отговорността за състоянието на природните паркове и защо се бави реализацията на планове за тяхното управление, както изискват нормативните документи?

Очевидно е, че обществото ни иска българската природа да има истински защитници чрез политическо представителство, а не организации прикриващи със „зелени” имитации користните си цели. Екопопулизмът, както всеки друг популизъм, може и да изглежда привлекателен и да печели обществени симпатии, но както се вижда на практика, той не само не решава нито един важен въпрос, но и създава атмосфера, в която и компетентните органи да не могат да правят това ефективно.

Настоящите избори показаха, че екопопулизма не печели политическата подкрепа на българския избирател. Ето защо е необходимо осмисляне на политическите реалности и създаването на автентичен политически субект реално работещ за устойчивото развитие на природата и ресурсно обезпечена икономика. Налице е обективна потребност от формиране на ново политическо представителство.

Съхраняване на българската земя, природни богатства и традиции за развитие на модерно земеделие, осигуряването изхранването на българина с местни качествени и безопасни храни ще благоприятства пряко и за решаването на проблемите свързани с демографската криза, безработицата и бедността, развитието на регионите и съхраняване на културно-историческото ни наследство.

Българското общество има нужда от политическо представителство, а не да е потребно само за избор на представящи себе си политици.