25 февруари 1956 г.: Хрушчов обявява истината за репресиите на Сталин и терора в СССР

На 25 февруари 1956 г. в своя реч на XX конгрес на КПСС съветският ръководител Никита Хрушчов чете секретен доклад, който осъжда диктатурата и култа към личността на неговия предшественик Йосиф Сталин.

На 25 февруари, малко преди полунощ, всички чуждестранни гости и ръководители на комунистически партии от други страни били помолени да напуснат залата.

Точно в нула часа Хрушчов се качил на подиума да говори пред 1400-е съветски делегати.

Твърди се, че речта му предизвикала потрес у всички присъстващи.

Според американския журналист, който първи разпространява новината на Запад, речта продължила четири часа и в нея Хрушчов описал подробно ужасните престъпления на Сталин - човекът, боготворен от милиони комунисти по света.

Според общоизвестни слухове Хрушчов обвинил Сталин в избиването на милиони хора. Някои шушукат, че много делегати плачели, докато слушали речта, и скубели косите си; имало припаднали, имало инфаркти, а след тази нощ поне двама се самоубили.

Но в съветските медии не е публикувана и дума от разкритията на Хрушчов. Из Москва се носят слухове, части от речта се четат при затворени врати от членовете на върховните партийни органи. Но пълният текст се пази, сякаш е държавна тайна.

Любопитен факт са твърденията, че ЦРУ предлагало награда от 1 млн. долара за текста на речта, припомня dariknews.bg. Смятало се, че публикуването на текста в разгара на Студената война между Запада и Съветския блок можело да доведе до политически сътресения сред комунистическите държави и да предизвика небивала криза.

Стотици милиони комунисти във и извън Русия сляпо боготворели Сталин.

Изобличаването на неговите престъпления можело да разруши вярата им и евентуално да доведе дори до разпадане на Съветския съюз. Но всички усилия да се доберат до речта се оказват напразни и тя си остава загадка.

В речта си Хрушчов осъжда култа към личността на човека, възвеличаван като „Слънцето на народите”. Разкрива насилственото изселване на цели етнически групи в Съветския съюз, довело до безброй жертви; разказва за „големите чистки” (1936-1937), когато милион и половина комунисти са арестувани, а 680 000 от тях са екзекутирани. По заповед на Сталин от 1966-мата делегати на 17-ия конгрес на партията са екзекутирани 848 души, същото е сторил и с 98 от 138-те кандидат-членове на Централния комитет.

Хрушчов разказва и за така наречения Лекарски заговор - фалшиви обвинения срещу няколко еврейски лекари, които уж направили заговор да убият Сталин и други съветски лидери.

Докладът на Хрушчов тогава и още дълги години след това е възприеман (повече на Изток, отколкото на Запад) като олицетворение на силата на самокритиката (едно от символните действия на системата, целящо да ѝ осигури ‛вечната младост‛ на обновлението), като акт на възстановяване на ‛ленинските норми на вътрешнопартиен живот‛ и като начало на демократичен следсталинов етап в развитието на социализма, припомня в. "Култура".

Цяло едно поколение е израснало без да познава друг лидер.

Няколко поколения израстват в ужаса на непрекъснатите му репресии, погубили милиони. Личният му подпис стои под 357 списъка за разстрел.

Особено след победата във Втората световна война името на Сталин придобива почти митични размери и влиянието му се простира от маоистки Китай през съветските сателити в окупираната от Червената армия Източна Европа и компартиите в Западна Европа до левицата в САЩ и Латинска Америка.

Тялото на вожда е балсамирано и подготвено да бъде поставено до това на Владимир Ленин в мавзолея на Червения площад. Преди това то ще бъде изложено в Колонната зала в Дома на съветите в столицата. Всички знамена са спуснати наполовина и с добавена траурна лента, по улиците афишите за спектакли и филми за облепени с бяла хартия.

Тялото на Сталин е положено в мавзолея, където престоява до 31 октомври 1961 г. Тогава по заповед на Хрушчов то тайно е изнесено и препогребано през нощта пред кремълската стена. В мемоари на участници се разказва, че лидерът на партията и държавата наредил да се отреже от униформата звездата Герой на Съветския съюз, копчетата и пагоните от мундира. Войниците обаче отказват да отрежат пагоните на бившия главнокомандващ.

Макар десталинизацията вече да е в ход,

Хрушчов толкова се опасявал от протести, че Червеният площад дни преди това е затворен под предлог, че се репетира за парада на 7 ноември, а по време на самата акция в двата края на площада са разположени въоръжени роти.

Никита Сергеевич Хрушчов (1894-1971) е съветски политик, ръководител на СССР след смъртта на Йосиф Сталин.
В ранна възраст той е овчар, а след това едва 14-годишен работи като механик в заводите и мините на Донбас от 1908 г., по-късно е участник в Гражданската война (1918-1920 г.). През 1929 г. Хрушчов постъпва и следва до 1931 г. в Московската промишлена академия и я напуска, за да работи в московския партиен апарат (1931–1935 г.).
През 1934 г. Никита Хрушчов става член на Централния комитет на партията, а от 1938 до 1947 г. е първи секретар на Централния комитет на Украинската болшевишка партия.

По време на Втората световна война Хрушчов е партиен комисар на фронта и достига до военното звание генерал-лейтенант през 1943 г. След войната Хрушчов е избран за секретар на Централния комитет на ВКБ от декември 1949 г. и едновременно в периода 1949 -1953 г. е Първи секретар на Московския комитет (МК) на партията. Като висш партиен функционер има отношение към организацията и провеждането на масовите репресии срещу партийни, държавни и военни функционери в навечерието на Втората световна война и след нея.

През март 1953 г. Хрушчов е освободен от задълженията си като Първи секретар на МК на партията.
След смъртта на Сталин Никита Хрушчов е избран за Първи секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз от 1953 до 1964 и Председател на Съвета на министрите на СССР от 1958 до 1964. През 1959 г. получава Ленинска награда за мир.

Никита Хрушчов е свален от длъжност и е пенсиониран по решение на Октомврийския пленум на ЦК на КПСС през 1964 г. Умира в Москва на 11 септември 1971 година. Погребан е на Новодевичевото гробище в Москва без държавни церемонии.