537 2

Вместо притча: Виж мен

Снимка: Shutterstock
Снимка: Shutterstock
Събина Андреева

Следното стихотворение е написано от жена, починала в старческия дом на болницата "Ашлуди" близо до град Дънди в Шотландия. Персоналът го открил сред вещите и всички били толкова впечатлени от него, че стихотворението било разпространено из цялата болница и отвъд нея.

Какво виждаш, сестро, какво виждаш?

Като ме гледаш, не си ли мислиш -

старица оглупяла, с нрав кисел,

с блуждаещ поглед и вяла мисъл?

Когато яде, все ще се накапе и дори не роптае,

когато викаш: Защо поне не се постараеш!

Дето сякаш нищо не забелязва,

и ту чорап, ту пантоф все някъде зарязва?

Дето кога със, кога без съпротива, ти дава

да я обличаш и храниш, колкото ден да минава?

Това ли си мислиш, това ли виждаш в мен?

Отвори очи, сестро, и виж с поглед задълбочен.

Както съм седнала кротко, аз ще ти кажа коя съм,

Макар по твоя воля да ям и без заповед да не ставам...

Аз съм на мама и татко детето сладко,

С най-добрите и обичливи кака и батко;

шестнайсетгодишна девойка, която в облаците лети,

с надежда, че скоро любовта ще я навести;

невеста на двайсет, чието сърце всеки път трепва

при спомена за дадената брачна клетва;

на двайсет и пет аз вече имам челяд своя,

за която дом сигурен и щастлив трябва да сторя;

на трийсет съм майка с подрастващо потомство,

обвързани със силните връзки на трайно родство;

на четиридесет, синовете ми вече напускат дома,

но съпругът ми е при мен и се грижи да не така;

на петдесет отново цари детска врява -

край мен внуци играят и се забавляват.

Почина мъжът ми, мрак се спуска над мен –

със страх поглеждам към бъдния ден.

Че днес челядта ми на своите рожби живота реди,

а аз живея със спомените и обичта от преди.

Днес вече съм старица, а природата не прощава,

със старостта жестоко се подиграва.

Съсипва тялото, отнема здраве и сили,

вместо сърцето ми сякаш камък са окачили.

Но в тази стара черупка още живее прежното дете,

и ето, разтупква се окаменялото, пълно с горчилка сърце.

Помня радости, помня и мъки, отново обичам

като на лента пред погледа ми животът протича.

Сещам са за годините, отлетели бързо и кратки безкрайно,

и притаи суровия факт, че нищо на този свят не е трайно.

Затова, отвори очи, сестро, и виж с поглед прояснен не намръщената старица,

гледай внимателно - виж мен!

Неизвестен автор,

Из "Пилешка супа за душата. Втора порция"



Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Обичам ви (гост)
    Отговор
    1 20:42  11.10.17
    Поклон !
  • 123 (гост)
    Отговор
    2 22:10  11.10.17
    Нищо не мога на кажа..., ама нищо.
    Много силно. Истински силно. Болезнено силно.

Напиши коментар:


Публикувай