Знаете ли колко български столици е имало през вековете?

Чудили ли сте колко точно на брой са столиците на България? Ще ви представим всички от тях в точно хронологичен ред. За някои от тях се спори дали действително са били столици или не. Затова не се изненадвайте, че в списъка има неочаквани имена.

1. Плиска

Плиска е столица на България от 681 година, когато аспаруховите българи стъпват на Балканския полуостров и образуват нашата държава. Плиска е главен административен център на България до 893 година, когато цар Симеон премества столицата във Велики Преслав.

В Плиска са царували българските владетели Аспарух, Тервел, Кормисош, Телериг, Кардам, Крум, Омуртаг, Маламир, Пресиян и др.

2. Велики Преслав

Велики Преслав е столица на България от 893 г. до 971 г., когато е превзет от вечния средновековен враг Византия.

Преслав възниква по времето на кан Омуртаг през първата половина на 9-ти век като военен гарнизон. След като става столица на България, по времето на цар Симеон, Велики Преслав постепенно се превръща в един от най-красивите градове в Европа, в културно и просветно средище. Особено развитие бележи преславската рисувана керамика. В архитектурно отношение Велики Преслав е забележителен със своята канализация и водоснабдяване.

Велики Преслав е бил главна резиденция на българските царе Симеон и Петър I.

3. Охрид

Охрид е столица на България през периода 992 г. – 1015 г. при управлението на цар Самуил, а след смъртта му през 1014 г. – и на сина му Гаврил-Радомир. Това е много труден за България период, поради постоянните византийски атаки.

Преди да стане столица на България, Охрид е бил важен български книжовен и културен център. През 886 година в района на Охрид е изпратен като учител Климент Охридски, който заедно с друг български просветител – Наум Преславски, създава Охридската книжовна школа.

4. Битоля

Битоля е последната столица на Първото Българско царство. След падането на Охрид под византийска власт през 1015 година тогавашният български цар Иван Владислав избира именно Битоля за столица. По негово нареждане е изсечен Битолския надпис, който се счита за един от най-старите български надписи. В него се споменава, че през 1015 година Йоан, „самодържец български“, обновил Битолската крепост.

5. Велико Търново

Велико Търново е столица на България от 1185 година, когато избухва въстанието на Асеневци и се възстановява българската държава, до 1393 година, когато градът е завладян от турците. Много е писано за историята на старопрестолния град и значението му като главен административен и културен център на Средновековна България, затова тук на това няма да се спирам. Само ще отбележа някои от българските царе, чийто престол е бил там – братята Петър, Асен и Калоян, Иван Асен II, Ивайло, Светослав Тертер, Михаил III Шишман, Иван Александър, Иван Шишман.

6. Мелник

В началото на 13-ти век Мелник е столица на владенията на деспот Алексий Слав, племенник на братята Петър, Асен и Калоян. През 1207 година след убийството на цар Калоян деспот Алексий Слав се противопоставя на узурпатора Борил и се оттегля в своите земи в Родопско-Пиринския край като самостоятелен български владетел.

7. Подвис

Подвис е първата столица на българския феодален владетел Момчил, живял през първата половина на 14-ти век. Със своята храброст и бойни подвизи Момчил, наричан още Момчил юнак, се издига от момче от народа до севастократор. Неговите владения са се намирали в Западните Родопи и Беломорието и са били васални на Византия. През 1344 година той на практика става независим владетел, опълчвайки се срещу турските нашественици на Умур бег, съюзили се с тогавашния византийски император Йоан Кантакузин. През 1345 г. Момчил войвода загива в неравна битка с турците.

8. Видин

Известно е, че цар Иван Александър в средата на 14-ти век разделя българската държава на Видинско царство със столица Видин и на Търновско царство. Иван Срацимир, син на Иван Александър от първия брак, е цар на Видинското царство от 1356 г. до 1396 г. С прекъсване от 3 години, между 1365-та и 1369-та, Видинското царство е под унгарска окупация.

9. Калиакра

Калиакра е столица на Добруджанското деспотство, съществувало като самостоятелна българска държава през втората половина на 14-ти век. По това време районът около Калиакра бележи силен растеж, превръщайки се в силен пристанищен и търговски център.

Владетели на Добружданското деспотство са последователно Балик, Добротица и Иванко.

10. Никопол

Никопол е столица на България от 1393 година, когато Търновград пада под турско робство и цар Иван Шишман се премества в Никополската крепост, до 1395 година, когато турците завладяват крепостта и обезглавяват българския цар.

11. Пловдив

През 1878 година, след Освобождението, Пловдив става столица на Източна Румелия, онази част от страната ни, която в продължение на 7 години остава в пределите на Османската империя като автономна област.

12. София

Съвременната столица на България – София е избрана за главен административен център на страната ни на 3 април 1879 година по време на първото Велико Народно събрание. Тогава София е имала около 11 000 жители, а днес е милионен град. Макар да е столица само от 137 години, София е град с дълга и богата история, датираща от хилядолетия.