2 601 2

Ако пенсионерите ни бяха бежанци

Милен Ганев Рекламист
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Иде Девети септември и за многострадалната бежанска вълна, но през идващия октомври. След неравната битка в Странджа, където дружините на войводите Динко и Перата героично отблъснаха пришълците, подлагайки ги на унижения, а историците-патриоти напомниха, как Тервел изклал двеста хиляди кръвожадни мигранти, спасявайки Европа, на хоризонта на онеправданите изгрява слънце. Около милион бежанци от общо трите, намиращи се в Турция, ще се радват на нови пластики – дебитни карти, които ЕС ще зарежда всеки месец.

Необходимите средства са малка част от сделката с Анкара, която трябва да удържи притока на мигранти към Европа. Засега не е ясна точната сума, която ще получават бежанците, освен че общата стойност на плана е 348 милиона евро и е насочен към „най-уязвимите“. Едва ли обаче можем да говорим за стойности, сравними с тези, които получават най-онеправданите социални групи у нас. Според еврокомисарят по хуманитарната помощ Христос Стилианидис месечната помощ „трябва да им бъде достатъчна да купуват това, от което имат нужда, за да сложат хляб на масата на семействата си, да им осигурят покрив и да изпратят децата си на училище, вместо да бъдат принудени да ги изпращат да работят”.

Това бил по-достойният вариант, отколкото да им се раздава храна, пък и щяла да се стимулира икономиката в турските райони, където живеят бежанците. Хуманитарната схема била разработена със Световната програма на ООН по прехраната, както и с турските власти и тамошния Червен полумесец. И така, за да ни е мирна главата, ще си плащаме. Нищо драматично – и за СОТ се плаща, но после сънувате в розов покой.

Къде сме ние? Трудно е да се каже коя е най-неоправданата прослойка от родното население. Причината е, че въпросът минава отвъд финансовите параметри и навлиза в зоната на възможните перспективи пред съответната група, опирайки по правило до въжделенията й за някой терминал. Но ако се ограничим единствено до добрите стари парички, няма как да подминем хората от третата възраст.

Те посрещнаха лятото с трудно обяснима благодат. Вместо заложеното увеличение от 2,5%, пенсиите им скочиха с 2,6%. Така минималната набъбна на 161 лв, а тази за старост удари 118 лв., скачайки с цели 3 лв или килограм имитиращ сирене продукт за ненаялите се. Терзанията на Хамлет са чисти превземки на разглезен принц, сравнени с дилемата пред възрастните хора у нас – да мина на дебитна карта, за да ми превеждат по нея пенсията или да се редя в пощата? Разбираеми тегоби. Докато ти връчат крупната сума на гишето с безкрайната опашка от набори, току виж си се новоредставлил пред Създателя. Тръгнеш ли да теглиш пенсията от банкомата, страхуваш се, че само с едно ОК машинката ще ти изяде увеличението по Швейцарското правило.

Как звучи само – швейцарски стандарт по швейцарското правило. Над половин милион пенсионери у нас живеят с доходи до размера на минималната пенсия. Не трябваше ли тези хора отдавна да бъдат „обхванати“ от Световната програма на ООН по прехраната и еврокомисарят по хуманитарните помощи, носещ името на Всевишния, поне да ги спомене в молитвите си.

Неотдавна един италианец се обеси, защото не можел да живее с пенсия от 650 евро – космическо разстояние дори от тавана на родните пенсии. Какво малодушие. Само ако клетникът знаеше за какви параметри говорим тук.

Бежанците, които с общите ни пари с ЕС, ще удържаме в  Турция, едва ли се тресат от страх, че банкоматът ще им дърпа такса. Ако нашите пенсионери бяха заплашили отдавна с бежанска вълна добрата стара Европа, кой знае – можеше проблемите им до голяма степен да са решени, както и регионите, в които живеят да не тънат в разруха, подобна на Северозапада.  Няма го обаче стожерът на възрастните бай Сава Гърбузанов.  Пенсионерските организации, които в първите години след промените организираха всевъзможни прояви, отправяха искания или просто кротко протестираха, неусетно напълно онемяха. А каква битка беше – кой е автентичният съюз и кой алтернативният – също като в църквата. Уви, сега баби и дядовци ще тръпнат как ще завърши поредната битка с контрабандата, та дано се намерят 50 милиона за Коледни надбавки.

„Бате, молим ти се, виж дали са ми дошли социалните…“, притеснено ме заговори една циганка пред банкомата и ми даде смачкан лист с ПИН-код. Явно бяха дошли. Сумата би хвърлила в потрес целокупното пенсионерско семейство и немалка част от по-младите. Не знам по какви пера беше възнаградена жената и заради каква челяд, но си казах – Дай Боже всекиму…

България


Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • гост
    Отговор
    1 08:45  12.09.16
    Заото за бежанците има, за циганите има, а за работливите българи няма. У нас важи закона, че ако работиш ще си прецакан. Който не работи живее по-добре, не плаща данъци и осигуровки, но като отиде в болницата пак го лекуват. Върти си търговия, купува си луксозни коли, а отива до социалните да си вземе безплатната винетка за измисления ТЕЛК, за който е платил 800лв на доктора. Никой не го търси, никой не го закача и на никой не му прави впечатление, че бабаит кара А8, държи заведение а взима социални облаги. Така е с циганите, така е с икономическите бежанци. А клетите ни пенсионери не знаят кое да платят: тока или лекарствата си, повечето плащат тока и остават без лекарства, а никой не го е еня как сам човек се оправя с 200лв и дали това е достойна старост за 40те години къртовски труд и плащане на осигуровки.
  • ПРАБАБА73
    Отговор
    2 21:37  12.09.16
    Този автор на статията пише много истински неща.Чета и ми става хем тъжно ,хем смешно.Как се живее с пенсия около 200 лв.Е на бежанците сигурно ще пращат в сметките парите в евро,но няма да са като моите,100 евро ,а много повече.Да се замислят управляващите ,или да им се даде по една такава малка пенсия и да ги видя тогава.НО никой не мисли за старите хора.А МИСЛЯТ КОЙ КОЛКОТО МОЖЕ ПОВЕЧЕ ДА ГРАБИ ОТ НАШИЯ ГРЪБ.

Напиши коментар:


Публикувай