759 0

Изборната центрофуга на 2016

Изборите в Европа през 2016 г.

Росен Стойчев
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

2016-та беше една от годините, които бяха решителни за политическото бъдеще на няколко европейски държави.

Особено вълнуваща тази година беше за Балканите, където няколко държави бяха потънали в продължителни политически кризи. Правителството на социалдемократите в Румъния падна в края на 2015-та година. Причина за това стана пожарът в нощен клуб в Букурещ, който отне живота на 60 души. Това причини масови протести като негодуванието на народа беше подбуждано цяла година преди това. Причина за негативните настроения стана и корупционният скандал около премиера Виктор Понта, който дори трябваше да се явява в съда по обвинения в корупция и подправяне на документи. През последната една година Румъния се управляваше от технократско служебно правителство, което трябваше да форсира реформите в страната.

В крайна сметка ситуацията в Румъния беше решена на 11-ти декември, когато в страната се проведоха парламентарни избори. Резултатите бяха повече за изненадващи за някои. Въпреки, че година по-рано народното недоволство свали от власт тяхното правителство, през тази година Социалдемократическата партия спечели категорична победа, привличайки 45% от гласовете. Партията получи 132 мандата в 308-членния парламент, изпреварвайки драматично дясноцентристката Национална либерална партия , която получи само 45 депутатски места. Това отвори големи шансове за лидера на СДП Ливиу Драгнеа, който веднага започна преговори с Алианса на либералите и демократите, който е класически неин съюзник. Партията получи 5.63% от гласовете, което ще рече, че двете формации лесно ще съставят мнозинство.

Македонският лабиринт от избори.

Отново на 11-ти декември се състояха и парламентарните избори в Македония. Тези избори бяха очаквани в балканската страна през последната година и половина. Лидерът на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски държеше властта в Македония през последните 10 години. През тези години той непрестанно беше обвиняван в корупция, контрол над медиите и авторитарност в управлението.

Груевски хвърли оставка, след като лидерът на опозиционния Социалдемократически съюз Зоран Заев разпространи аудио записи на членове на правителството, в които се разискват корупционни схеми и назначения. Последваха масови граждански протести и натиск от страна на ЕС. След серия от преговори с опозицията, Груевски подаде оставка от поста си на 16-ти януари 2016-та г.

Предсрочните избори в страната трябваше да се състоят на 5-ти юни, но трябваше да бъдат отложени, след като Конституционният съд нареди проверка на законността на решението за разпускане на парламента, който се разпусна през април. Изборите трябваше да се състоят още на 27-ми април, но опозицията поиска допълнително време за подготовка. Цялата година беше съпътствана от непрестанни обвинения от страна на опозицията за това, че ВМРО-ДПМНЕ продължава да държи контрола над медиите и това прави невъзможно провеждането на честни избори. На няколко пъти от Европа пък долитаха послания срещу режима на Груевски. В крайна сметка изборите в страната най-накрая се състояха на 11-ти декември.

Междувременно през юни страната беше разтърсена от нови протести, след като президентът Георге Иванов обяви намерението си да амнистира политици, които бяха разследвани от Специалната прокуратура по обвинения в корупция. Последва нова вълна от критики към Скопие от страна на ЕС и разклащане на позициите на президента. В крайна сметка решението за амнистиите беше отменено.

Резултатът от това беше, че в късните часове на 11-ти декември и двете големи партии ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ се обявиха за победители. Реално ВМРО-ДПМНЕ спечелиха изборите с разлика от около 17 000 гласа или около 1.7%. Това обаче беше съществено отстъпление от позициите на партията, която сега има само с двама депутати повече в парламента от СДСМ.

В същото време стана ясно, че етническият вот в Македония има все по-голяма тежест. Цели четири партии в страната си разделиха албанския вот: ДСИ взе малко над 7 процента, а новото Движение БЕСА - малко под 5%. След тях са другите албански партии - ДПА и Алианса за албанците, които взеха около 3%. Груевски ще има сериозни затруднения за съставяне на правителство, като едно от големите искания на албанските партии е обявяването на албанския за втори национален език в Македония. Това заплашва да причини етническо напрежение в страната. Под въпрос е функционирането на Специалната прокуратура, която разследва обвиненията в корупция срещу висши политици, повдигнати след разпространението на записите от Зоран Заев.

Според някои експерти, опозицията в лицето на СДСМ има по-големи шансове за съставяне на правителство. Все пак изглежда, че режимът на Груевски вече няма да има влиянието, което имаше преди.

Испанска анархия.

Испания беше страната, която вероятно проведе най-много избори в рамките на една година. Причината беше невъзможността за съставяне на правителство.

„Народната партия“ на бившия премиер Мариано Рахой спечели на три пъти, но така и не успяваше да създаде мнозинство, за да управлява. Първите избори бяха през декември 2015 г. Тогава след преговори, продължили няколко месеца, Рахой трябваше да върне мандата и да предизвика нови избори през юни. Тогава Народната партия спечели 33% от вота и със 12 места повече в местния парламент. Партията имаше 137 места в парламента, докато социалдемократите държаха 85. През цялото време се очакваше популистката партия „Подемос“ да се утвърди като новият лидер в лявото политическо пространство, но тя остана трета със 71 места. Партия „Гражданите“ получи 25 места. Последните две партии разбиха двупартийния модел в страната, като и двете се отличаваха като изключително критични към управляващите до сега формации. Това реално правеше почти невъзможно сформирането на каквото и да е мнозинство. В един момент изглеждаше, че социалистите ще могат да привлекат новосформираните партии и опозицията да управлява. Това обаче така и не се случи. „Гражданите“ в крайна сметка решиха да подкрепят ново правителство на Мариано Рахой, но гласовете им отново не стигнаха за сформирането на такова.

През септември се проведоха регионални избори в Галисия и Страната на баските. Те само утвърдиха резултатите на Народната партия и потвърдиха отстъплението на социалистите.

В крайна сметка през октомври на своята партийна конференция социалистите решиха да гласуват с въздържал се на вота на доверие към евентуално ново правителство. Това отвори вратите пред Мариано Рахой за създаването на правителство на малцинството.

На 29-ти октомври Рахой бе избран отново за премиер на Испания, след като получи подкрепата на 170 депутата. 111 гласуваха против, а 68 се въздържаха. Продължилата 10 месеца политическа криза в страната приключи. На 30-ти октомври Рахой положи клетва като премиер.

Радикалната вълна.

Бежанската криза предизвика истинска радикална вълна в Европа. Крайнодесните партии започнаха да засилват позициите си, като пикът на тяхната мощ можеше да дойде в Австрия.

През май в страната се проведоха избори, в които за големия фаворит се считаше представителят на крайнодясната Партия на свободата - Норберт Хофер. Хофер изпъкваше с крайните си идеи за ограничаване на бежанския поток, смекчаване на отношенията с Русия и реформи в ЕС.

На 22-ри май се проведоха изключително оспорвани избори, които бяха спечелени от Александър ван дер Белен. Той се превърна в първия президент от Зелена партия в Европа. Белен спечели с изключително минимална разлика от 50.2%, което породи недоволство в редиците на Народната партия.

Последва жалба в Конституционния съд за погрешно преброяване на гласовете, подадени по пощата. На 1-ви юли съдът уважи иска и резултатите от вота бяха отменени. Новите избори бяха насрочени за 4-ти декември, а кампанията протече на фона на една Виена, която демонстрира остра позиция спрямо имигрантите и негативно отношения към Турция. Изглеждаше, че Хофер става все по-голям фаворит.

Все пак австрийците обърнаха нагласите и Ван дер Белен спечели изборите с 53.6%. Националистите в Австрия обаче продължават да набират сили.

От радикали се притесняват и в Германия, където партията „Алтернатива за Германия“ набира все повече сили. Либералната политика на Ангела Меркел към бежанците пък предизвика отлив на доверие към Христиандемократическия съюз.. На местните избори в Берлин партията отчете най-слабото представяне в своята история. Социалдемократите спечелиха вота в столицата. „Алтернатива за Германия“ за първи път проби в Берлин и се класира втора на изборите в Мекленбург-Предна Померания. Националистите получиха солидна подкрепа в източните провинции, като вече обявиха сериозни избори за парламентарните избори догодина. Те заеха четвърто място на вота в Долна Саксония.

В Италия също се проведоха частични местни избори, големият победител, от които излезе антисистемното движение „5 звезди' на комика Бепе Грило. Формацията успя да спечели местните избори в столицата Рим с красивата кандидатка за кмет Вирджиния Раджи. Партията удържа голяма победа и в Торино със своята представителка Киара Апендино. Партията на премиера Матео Ренци спечели изборите в Милано и Болоня. Вотът обаче беше предвестник за неговия политически крах в края на годината. Той подаде оставка след провала на референдума за конституционни реформи. Догодина следват парламентарни избори. Изглежда, че „5 звезди“ имат все по-голям шанс да управляват.

Между Запада и Русия

Темата Изтока или Запада беше основна за президентските избори в България и Молдова. В България Румен Радев беше генерал от НАТО, който обаче настояваше за отмяна на санкциите срещу Русия. Това предизвика притеснения в Европа, че той може да отклони България от нейния курс. Все пак Радев на няколко пъти заявяваше, че е проевропейски настроен. В крайна сметка независимият кандидат, подкрепен от БСП, удържа убедителна победа на изборите на 6-ти ноември. Това доведе до оставката на правителството на премиера Бойко Борисов. Западните медии обявиха това за победа на руския президент Владимир Путин. Радев обаче не спира да подава послания за проевропейска политика.

На същата дата се проведоха и избори в Молдова. Там отново спечели кандидатът на социалистите – Игор Додон. Той също призоваваше за сближаване с Русия, което накара Европа да се притеснява за измяна на политическите позиции на Молдова.

Консерваторите във Франция пък проведоха първични избори за президент. Те бяха спечелени от изненадващия победител Франсоа Фийон. Той също набра популярност със симпатиите си към Владимир Путин. На изборите Фийон ще се изправи срещу представителят на националистите – Марин Лью Пен, която иска да изведе Франция от ЕС. Президентът Франсоа Оланд пък се превърна в първия френски държавен глава, който отказа да се кандидатира за втори път. Социалистите ще обявят избора си през януари.

България


Напиши коментар:


Публикувай