886 0

Изкуството на европейската интеграция

Снимка: shutterstock
Снимка: shutterstock
Сергей Гуриев
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Анализът е на Сергей Гуриев за Project Syndicate. Гуриев е доктор на икономическите науки и икономист в Европейската банка за възстановяване и развитие.

Изминалата година бе изпълнена със събития от ключово значение. Освен победата на Доналд Тръмп на президентските избори, някои от слабостите на Европейския съюз излязоха наяве. Излизането на Обединеното кралство от блока е предизвикателство, но не трябва да означава смърт на ЕС. Напротив – трябва да послужи като лампичка, която да доведе до действия за решаване на проблемите на общността.

Някои европейски лидери се опитват да се възползват от тези сигнали, призовавайки страните-членки да „завършат целостта на съюза“. Според тях без Великобритания интеграцията ще е по-лесна, защото останалите членки ще са по-малко разнородни и е по-лесно да си стиснат ръцете за стъпки, на които Лондон би се противопоставил.

Една такава криза е създаването на банков съюз. Макар да е постигнат значителен напредък на този фронт, европейската банкова интеграция е далеч от завършена. Недовършените дела включват система за гарантиране на влоговете, създаването на първостепенен транш за безопасни суверенни активи, както и безрискови ценни книжа в еврозоната.

Друга потенциална стъпка – мотивирана от асиметрията на икономическото представяне на страните от еврозоната по време на криза – е съвместна система за безработицата. В нейната рамка цикличните обезщетения за безработица ще бъдат финансирани от бюджета на ЕС. Накрая бежанската криза доведе до дискусии за съвместни действия за защита на външните граници, приема на мигрантите и финансирането на интеграцията.

Всичките тези – както и много други – идеи бяха обсъдени подробно, но напредъкът е малък. Оказа се, че Великобритания далеч не е единственият източник на политическа съпротива за по-дълбока интеграция.

Разбира се, отпорът на интеграцията зависи от конкретни предложения, които в някои случаи облагодетелстват страни от ЕС повече от други. В някои случаи предложението може да е полезно за всички в дългосрочен план, но в краткосрочен изисква усилия от определени членки. В момент, в които основни страни-членки на общността са изправени пред избори и политика срещу установения ред, много лидери не са склонни да рискуват политическото си бъдеще с прокарване на подобни реформи.

Какво би станало, обаче, ако реформите са по-привлекателни? Предложенията, които са по-благоприятни за една страна, могат да бъдат комбинирани с предложения за по-изгодни аспекти за друга, за да се постигне баланс.

Вземете например усилията за справяне с бежанската криза. След като стана ясно, че някои държави – предимно от Централна Европа – не са съгласи с квотите за разпределение, беше предложено бежанците сами да избират къде искат да отидат. Бюджетът на ЕС би покрил разходите. Въпреки това тази идея би имала съпротива, защото страните – които привличат най-много мигранти – са тези, които вече имат най-силната икономика. Решението е да се въведат други мерки, които да създадат поток от трансфери в посока недоволните страни. Това трябва да върви ръка за ръка с общата бежанска политика.

Най-доброто решение може да се окаже съвместна схема за осигуряване при безработица. Страните, които не са предпочитана дестинация от бежанците заради високата си безработица, могат да получат по-големи ползи от тази схема, особено в краткосрочен план. Очакванията, че тези средства ще компенсират презаселването на бежанци, може да се окаже това, което е необходимо за подкрепа от страните с ниска безработица.

Разбира се могат да възникнат допълнителни проблеми, особено по въпроса за бежанци. Социалната устойчивост към мигрантите в страна като Германия – където бяха извършени терористични атентати и в която има популистка политическа реторика – може да подкопае тази програма. Но в този случай специфичният политически пакет може да се регулира.

Идеята за пакет от реформи с привлекателен ореол звучи тривиално. Но това не е само еднодневно решение от дневния ред. То ще защити Европейския съюз, изграждайки по-устойчиви институции. Ако ЕС иска да остане символ на откритост и либерална демокрация, не трябва да обръща гръб на интеграцията. Лидерите на блока трябва да направят така, че всички страни-членки да ползват еднакви облаги.

Превод: Денис Джамбазов

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.



Напиши коментар:


Публикувай