Протестите пишат дневния ред на бъдещото правителство

О.р. полковник Иван Иванов пред Факти.бг

О.р. полковник Иван Иванов е завършил през 1979 г. Висшето военно артилерийско училище в Шумен,  специалност "Земна артилерия" и гражданска квалификация "Инженер по електронни изчислителни системи", а през 1986 г. ВА “Г.С.Раковски” с отличие.
Заемал е различни длъжности в БА. През 1988 г. преминава курс за висши ръководни кадри в колежа по отбрана на НАТО в Рим. В периода 1996 - 2001 г. в Австрия и Германия преминава курсове по темите: "Предотвратяване на конфликти и управление на кризи" и "Мироопазващи операции".  От 1996 до 1997 г. служи като Военен наблюдател на ООН и заема различни ръководни длъжности в реални бойни мисии на ООН в Таджикистан.
През 2001 г. основава българския клон на Асоциацията на завършилите колежа по отбрана на НАТО (АЗКОН) - международна организация, в която членуват 23 организации от страни-членки на алианса. През 2008 г. е съучредител и първи председател на Конфедерацията на обществени организации от сигурността и отбраната (КООСО). От 2009 до 2012 г. е  директор на дирекция “Човешки ресурси” в Министерство на отбраната. На конференция на Конфедерацията на обществени организации от сигурността и отбраната КООСО е преизбран за председател на Конфедерацията.
Наскоро той и ръководената от него организация се включи в подкрепа на Българска офицерска легия "Раковски" и на организираното от нея национално патриотично шествие под наслов "За България, за Българската армия",  насочено към възстановяване на социалните права на военнослужещите от Българската армия  и в знак на неодобрение на провежданата от министъра  на отбраната в оставка вредна политика в областта на отбраната и националната сигурност на Република България.

Г-н полковник, как оценявате сегашната ситуация в държавата?

Като много тревожна. Не може държавата да бъде мащеха за своите граждани. Младите хора искат настоящето и бъдещето на България да бъде тяхно.Искат да живеят честно и почтено в свят без лъжи, без измами и далавери,  без инсинуации, без подмяна на стойностите. Искат си държавата, в която да има работа с добри заплати, с добро административно обслужване, с добър транспорт и най-вече с политици, на които да вярват и които да ги водят напред. Високите сметки за тока само отключиха дълго трупаното социално напрежение. Търпението се изчерпа. Този път обаче „бунтът на мравките” не беше насочен единствено към политиката на управляващите, а към повечето политици в т.нар. преход. Те се обърнаха с гняв назад, за да поискат сметка на политическата класа в страната, отвратени и омерзени от нея. Тъжното е, че поне на този етап гражданският протест се изразява хаотично, без ярко изразени лидери, без ясна визия и платформа за бъдещето. Видяхте как безпътно се движат протестиращите от Орлов мост до Парламента, Президентството и обратно.

Има ли алтернатива за излизане от ситуацията?

Алтернатива ще се намери. Българският народ е мъдър. Убеден съм, че ще се намерят решения за засилване на  пряката демокрация, за силен и действен обществен контрол, за спазване на законите и произтичащите от тях нормативни документи. Задачата над всички задачи обаче е засилване на националните приоритети в икономиката за подпомагане на средния и дребния бизнес. Това ще доведе до разкриване на нови работни места, което е най-важното по време на криза. За тези неща се говори отдавна, но ефектът е минимален. Икономиката не е моята сила като специалист в сектора на сигурността и отбраната,  но смачкването на националния бизнес е факт. През последните години фалираха хиляди фирми, което показва, че програмите за подпомагане на родния бизнес са фарс. Нелогично, да не кажа абсурдно, изглежда обстоятелството, че  в  селското стопанство се наливат милиони евро, а голяма част от плодородните земи в страната да пустеят. В същото време пазарите са залети с вносни и в повечето случаи некачествени плодове и зеленчуци. Свърхзастрояването на елитните в миналото ни морски курорти „Слънчев бряг” и „Златни пясъци” се превърна в шумни и неуютни градини от бетон с лоша канализационна и енергопреносна мрежа. Стандартите в хотелиерския бизнес са размити. Тризвездни хотели се рекламират като четиризвездни, а четиризвездните като петзвездни.Спомняте си вероятно, как в разгара на сезона токът по Черноморието се пускаше и спираше като в дискотека.  Резултатът?-черноморските ни курорти се посещават предимно от  туристи с ниска платежоспособност.

Кои според Вас са фундаменталните въпроси, които трябва бъдат поставени за незабавно решаване?

Протестите пишат дневния ред на бъдещото правителство. Най-належащите въпроси са как да се намали цената на тока и как да се увеличат доходите, като решенията да не бъдат палиативни, а трайни. Сред приоритетите е промяната в закона за ДКЕВР и в закона за защита на конкуренцията, където да се завишат санкциите и да се засили контролът върху монополистите. За целта в правителствата, които предстои да бъдат сформирани до изборите и след изборите, трябва да влязат доказани и неопетнени в морален план експерти, хора, които да познават отвътре нещата в съответната управленска и професионална сфера. Според мен в тези правителства трябва да преобладават най-вече икономистите. Тяхната роля е по-най-бързия начин да спрат кранчетата на корупцията и да увеличат доходите на населението. Необходимо е преразглеждане на част от договорите в монополните за страната икономически субекти, и договорите за концесии, най-вече онези, които са сключени в ущърб на националния интерес. При реализацията на този процес е нужно да се гарантира пълна прозрачност и постоянен граждански контрол. Разширяването на кръга от мерки за насърчаване на предприемачеството и повишаването на доверието към банковия сектор трябва да се съпътстват и от мерки за увеличаване на доверието към хората от бизнеса.   Това би могло да стане чрез въвеждане на съответните нормативни регулатори за поддържане от страна на бизнеса на необходимата морална хигиена спрямо държавата и нейните данъчни институции, спрямо  партньорите и клиентите,  спрямо служителите и работниците. Междувременно коренно трябва да се промени работата на служителите от държавната администрация, особено на онези, които са в пряк допир с гражданите.

"С призив към търпение, любов един към друг и с призив тези, които са на власт да уважат желанието на народа. Доколкото е възможно да го успокоят, с политически средства, които всеки може да приложи от политиците, за да настъпи умиротворение. Ще се търсят едни начини, други начини, трети начини, но да има мир, движение напред от страна на всички нас". Това бяха първите послания на новоизбрания Патриарх Неофит. Звучат ли актуално?

Категорично! И у нас както по света църквата заедно с армията винаги е била стълб на държавността. Избирането на русенския митрополит Неофит за български патриарх ми вдъхва надежда, че вакуумът по отношение на духовните ценности постепенно ще бъде запълнен. На българина са му нужни духовна опора и вяра в надеждата и борбата му за по-добър живот за него и децата му. Стига да не прозвучи като клише, но новите правила започват от възприемането на християнските ценности, разбирай общочовешките ценности, като естествена норма в поведението на всеки човек. Десетте Божи заповеди са универсалният духовен и морален кодекс и цялостното наше поведение трябва да бъде подчинено на този кодекс. Време е свещенослужителите да отидат при хората, а в армията би могло да се помисли доколко е целесъобразно и полезно за Българската армия и за държавата да бъде възобновен институтът на военните свещеници – една стара европейска традиция. Всеки човек изпитва силна необходимост от духовна подкрепа, когато застане лице в лице със смъртта, както са бойците ни в мисиите. Духовната безпътица е страшно нещо. Да загубиш всякаква надежда е равнозначно на самоубийство. Вероятно отчаянието е достигнало критичната си точка и при тези двама наши колеги от София и Граф Игнатиево, които в момент на умопомрачение ликвидираха семействата си, а след това и себе си. В историята ни само по време на турското робство българи като Кочо Чистеменски са убивали жените и децата си, а накрая и себе си. Тогава обаче причините са били съвсем  различни. Като последният жест на безнадеждност, протест и саможертва може да се тълкува и самозапалването на 20 февруари т.г. във Варна  на 36- годишния Пламен Горанов. Броени дни преди това, във Велико Търново друг млад мъж се самозапали на пешеходна пътека. Някак си не се вписва в народопсихологията ни българи да горят като факли.

Къде бихме могли да търсим причините за  тези крайни актове на отчаяние?

Има нещо тотално сбъркано в политическата система на прехода. Старият кладенец беше зарит, още преди да бъде изкопан новият. Много рязко духовните ценности бяха загърбени. Стигна се до масово обедняване. Забогателите се оказаха единици. Объркани от популисти и демагози, все се надявахме, че този, който избираме на избори, ще бъде спасителят на нацията. За жалост той се оказваше поредният крадец и измамник. Появиха се „народни избраници”, които опорочиха духа на парламентаризма. Не ходят на работа. Сменят партиите като носни кърпички. Лобират за приемане на закони, които ощетяват данъкоплатеца. Това не може да не изумява всеки нормален, честен и съвестен български гражданин. Ето защо младите хора, а и не само те, излязоха да протестират срещу монополите и властта, позволила да се стигане до този пладнешки грабеж на и без това ниските им доходи.

Като служител, който доскоро оглавяваше дирекция „Човешки ресурси” в Министерство на отбраната и като полковник от резерва, чиято професионална биография е написана изцяло в редовете на Въоръжените сили, както и във функцията Ви на председател на Конфедерацията на обществени организации от сигурността и отбраната не смятате ли, че тези граждански вълнения застрашават националната сигурност?

Разбира се, че я застрашават. С просто око се вижда, че в момента е налице управленски вакуум, въпреки полаганите усилия от страна на президента той да бъде запълнен час по-скоро. Революцията в телекомуникациите, в интернет, създаването на социалните мрежи, засилената роля на т.нар. четвърта власт в лицето на журналистите, са непознати доскоро катализатори на площадната революция, ако позволите да използвам подобна терминология. Вече е трудно да се скрие нещо. Към този, който престъпва закона, са вперени милиони очи. Една от ахилесовите пети на държавността, която косвено влияе на сигурността, е тромавата съдебна система, защото и там спазването на моралните принципи е под въпрос. Щом има престъпление, трябва да има и наказание. Не може знакови дела да  се бавят с години. Недосегаемостта в престъпността дразни затрупаните с грижи за оцеляване честни български граждани и внушава у тях чувството за въпиюща несправедливост. От друга страна, крайно несправедливо е офицерите, сержантите и служителите от сектор „Сигурност” да излизат на протест заради орязването на социалните им придобивки. Тази антинационална по своята същност политика създаде уникален в най-новата история прецедент, когато стотици военни подадоха рапорти за уволнение и напуснаха армията с омерзение и ненавист към ръководството на Министерството на отбраната. Сегашният министър на отбраната в оставка направи всичко възможно да прогони своите най-кадърни и способни офицери, вместо да създаде условия за задържането им.

Какво още бихте допълнили за сегашната ситуация в армията?

Офицерите таят в себе си болка и безверие за нейното бъдеще. Постоянната професионална и социална несигурност у хората с пагони ги дестабилизира и демотивира. В резултат на нескончаемите през последните двадесет и няколко години реформи службата в Българската армия  все повече се възприема като временно обиталище, а не като място за професионално утвърждаване, изграждане, усъвършенстване и развитие. Ударът върху кадрите е съпътстван и от удар върху осигуряването на Българската армия със съвременно въоръжение. Там положението е плачевно. Имиджът на армията ни не може да се крепи единствено и само на мисиите под егидата на НАТО. Нерешени остават въпросите за резерва, както и за военното обучение на младите хора, като свободно избираем предмет в средните учебни заведения. За решаването на тези и на други забатачени през годините проблеми в Българската армия  в КООСО има разработена подробна експертна програма. Тя ще бъде предоставена на онези партньори, които успеят да спечелят нашето доверие и ни убедят, че можем да работим заедно, както за бързото поправяне на нанесените от предишното правителство поражения върху социалния статус на военнослужещия, така и за цялостното подобряване на условията за носене на службата, за модернизация на въоръжението и техниката. И в крайна сметка за повишаване оперативните способности на армията и отбранителния потенциал на страната - водещо изискване за изпълнение на съюзните ни задължения към Алианса.