1 541 0

Петте най-големи гряха на човечеството

Замърсяването, изсичането на горите и избиването на животински видове са само част от греховете ни

Снимка Архив АП/БТА
Снимка Архив АП/БТА
Милена Трачева

Откакто светът съществува, човекът и природата са в непрекъснато взаимодействие. Със своята дейност обаче, човекът нанася огромни щети на природата и така застрашава собственото си съществуване, пише „Дойче веле“.

Кои са петте най-големи гряха на човечеството към природата и какво може да се направи, за да се ограничат ужасяващите последици, които произтичат от тях.

1. Замърсяване на въздуха и промени в климата

Проблемът: От началото на индустриалната революция в средата на 18-ти век то до наши дни всички държави в света не спират да бълват въглероден двуокис в атмосферата. В резултат на това непрекъснато се повишават температурите — не само на въздуха, но и на световните океани. Умереното отделяне на въглероден двуокис всъщност е полезно — защото ако той не се отделяше по естествен начин от растителния свят, климатът на земята вероятно щеше да бъде мразовит. Хората обаче допринасят прекалено много за увеличаването на парниковите газове в атмосферата, а това вече е вредно.

Един пример: преди 200 години концентрацията на CO2 в атмосферата е възлизала на 280 ppm /части на милион/. Днес тя е достигнала ниво от близо 400 ppm. Основните виновници за това са фосилните енергоизточници, например въглищата, селското стопанство и индустрията. Подобно нарастване на концентрациите не може да остане без последствия за климата.
В анализ на Световната здравна организация /СЗО/ се изказва предположението, че един от всеки девет смъртни случаи през 2012 година е бил причинен от канцерогенни вещества и други отрови, съдържащи се в замърсения въздух.

Решението: Заместване на фосилните горива с възобновяеми енергии, залесяване, намаляване на емисиите на вредните газове от селското стопанство, промяна в технологията на индустриалните процеси. Разбира се, това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи — може би затова и напредъкът в тези сфери засега е малък. Добра новина все пак има: налични са достатъчно „чисти” енергии, но те трябва да бъдат използвани по-често. Екологичните организации дори твърдят, че и със сегашните технологии е възможно да се осигури стопроцентов дял на възобновяемите енергии. Експертите обаче предупреждават, че преминаването към възобновяеми енергии — като слънчевата и вятърната — напредва прекалено бавно. Често пъти липсвал политически интерес, включително и поради това, че фосилните енергоизточници са прекалено евтини.

2. Обезлесяване

Проблемът: На много места по света се извършва поголовна сеч на гори — особено в тропическите пояси, където те отстъпват място на плантации за палмово масло, соеви зърна или други селскостопански монокултури.
Около 30% от повърхността на нашата планета днес е покрита с гори — това е едва половината от площта, която те са заемали преди около 11 000 години. Всяка година в света се изсичат 7,3 млн. хектара гори. Тропическите гори едно време са се простирали върху 15% от повърхността на сушата, а днес те заемат не повече от 6-7%. При това тези гори са важни не само за екологичното разнообразие на земята, те имат и друга важна функция — на естествени резервоари на въглероден двуокис, който те задържат, и който без тях би попаднал свободно в атмосферата или океаните.

Решението: Да се опази онова, което е останало от горите и да се залесяват нови площи. Тези мерки изискват намесата на държавата. На много места обаче – най-вече в тропическите региони – липсват необходимите държавни структури, а също средствата и волята за действия. Затова пък има широко разпространена корупция и криминални методи за изсичане на гори, задвижвана от желанието за бързи печалби.

3. Намаляване на биологическото разнообразие

Проблемът: Ако на сушата животните биват изтребвани заради месото им, слоновата кост или други уж медицински продукти, то моретата и океаните са опустошавани от гигантски флотилии, които унищожават цели рибни популации. Не само ловът на животни, но и разрушаването на тяхната естествена жизнена среда допринасят за постоянното намаляване на видовото разнообразие. За всичко това е виновен човекът.

Решението: Трябва да се вземат конкретни мерки, които да не допускат по-нататъшно намаляване на видовото разнообразие.
Защитата и възстановяването на жизнените пространства е едната страна на въпроса, спирането на бракониерството и нелегалната търговия с диви животни – другата. В тези задачи би трябвало да бъдат интегрирани и местните хора, които безспорно имат социален и икономически интерес от опазването на дивата природа.

4. Ерозия на почвите

Проблемът: Унищожаване на пасища, развитие на монокултури, ерозия, бетониране на земеделските земи, пренасищане с вредни вещества, превръщане на тревни площи в земеделски земи – списъкът на методите, с които могат да бъдат нанесени възможно най-големи вреди на земята, е неизчерпаемо дълъг. И за съжаление, човекът охотно се възползва от тях: около 12 млн. хектара земеделски земи годишно биват „деградирани” /понижени в категория/, се казва в оценка на ООН.

Решението: Съществува широка палитра от техники за защита и възстановяване на почвите, като се започне от устойчивото земеделие, през методите за редуване на културите /т.нар. сеитбообръщение/, та до задържането на водите чрез изграждане на тераси. Тъй като и гарантирането на добивите зависи от качеството на почвите, е повече от очевидно, че рано или късно ще бъдем принудени да се справим с това предизвикателство.

5. Пренаселване на земята

Проблемът: Световното население се увеличава с бясна скорост. Докато в началото на 20-ти век в света са живеели едва 1,6 млрд. души, то днес броят им възлиза на около 7,5 млрд. До 2050 година населението на света би могло да достигне 10 милиарда. И тогава за всички ще стане твърде тясно! Защото увеличаващото се население в света, в комбинация с постоянно растящото благосъстояние, поставя под засилен натиск всички жизненоважни естествени ресурси – като например водата. Най-бързо се увеличава числеността на населението на африканския континент и в Южна и Източна Азия.

Решението: Опитът е показал, че жените, които сами решават въпросите на сексуалността и предпазването от бременност, по принцип раждат по-малко деца. Затова просветителските кампании и предоставянето на индивидуални средства за защита от нежелана бременност, с чиято помощ се развива семейното планиране, си остават все още важни, независимо че в очите на някои хора това може би звучи твърде архаично. Поради различни обществени и религиозни причини, на доста места в света на сексуалността се гледа не толкова като на човешка потребност, колкото главно като на средство за възпроизводство на човешкия род.



Напиши коментар:


Публикувай