Ядрото на Земята изтича към мантията

Наскоро група изследователи публикуваха документ, който разкрива, че през последните 2 милиарда години нагорещеното течно външно ядро на Земята изтича към горния слой на нашата планета, наречен мантия.

Учените са установили, че по-новите планини и скали, образувани на повърхността на Земята, представляват комбинация от два изотопа на волфрам – волфрам-182 и волфрам-184, които обикновено се намират във външното ядро на планетата, предаде БГНЕС.

Този факт заинтригува учените, тъй като материалът, който изригва от вулканите и образува нови планини, идва директно от мантията на планетата, слой, разположен над ядрото на Земята. Фактът, че такава комбинация от изотопи е открита в скала, образувана от сравнително нови изригвания, показва, че течното ядро с температура от 5 000 градуса по Целзий е започнало да изтича в мантията преди около 2,5 милиарда години. Учените не са открили доказателства за течове преди това.

Въпреки че могат да открият течовете, учените все още не знаят какво ги причинява. Според една от техните хипотези, това е причинено от някои богати на кислород материали, които се простират от повърхността в по-ниските нива на мантията, граничещи с външното ядро на планетата. Там кислородът, донесен от земната повърхност, кара волфрама от ядрото да се издигне до мантията.

Друга хипотеза предполага, че същият процес е причинен от постепенното втвърдяване на вътрешното ядро, което първоначално се е състояло изцяло от течен метал. Това е втвърдената въртяща се част на ядрото, която е отговорна за съществуването на магнитосферата на планетата, която предпазва Земята от смъртоносни частици, които я бомбардират от Космоса, включително и тези, идващи от Слънцето.

Остава неясно дали течовете от външното ядро на планетата в мантията могат да повлияят на функционирането на вътрешната сърцевина и в крайна сметка да окажат влияние върху нашата магнитосфера. Въпреки това, както казва групата от изследователи, най-новата констатация може да помогне на учените да разберат по-добре същността и механизмите, на които се основава основната функция на Земята.