Учителският синдикат критикува проектозакона за образованието

Обсъжданият проектозакон за предучилищното и училищното образование събра на многочасова дискусия в парламента представители на Министерството на образованието, синдикати, представители на бизнеса, преподаватели, различни неправителствени организации.

Образователният министър определи проекта за закона министърът като голям успех. Той изтъкна, че при изготвянето му са работили над 200 специалисти, преведени са срещи с експерти в най-различни градове на страната, като е била обсъждана всяка идея и предложение за промяна.

„Този текст е голям успех и отразява динамиката на проблемите не само в държавата, а в глобално отношение", заяви просветният министър, изтъквайки че законът е насочен към бъдещето. Най-голямото достойнство според него е фактът, че проектозаконът е човекоцентричен и залага на креативността, компетенцията и уменията.

От Държавната агенция за закрила на детето също похвалиха проектозакона за училищното образование. От там изтъкнаха, че той кореспондира със Стратегията 2020 и Националната стратегия за детето.

И синдикалният лидер Янка Такева посочи добрите страни на проектозакона. Според нея този текст е модерен, иновативен и предизвикателен. Тя допълни, че в него са залегнали много политики, които Синдикатът на българските учители е предлагал, развивал и продължава да развива. Особено важно според нея е, че държавата поема грижата да финансира образованието на всички 4-годишни деца.

Такева обаче не спести и критик. На първо място, по думите й, българският учител е ясно „видим" в задълженията си, но не и в правата. „В центъра е не само детето, но и учителят, защото учителят създава началното образование", изтъкна тя.

„Много ни притеснява и проблемът за финансиране на училището", заяви Такева и допълни, че Синдикатът на българските учители е дал много предложения за обогатяване на този раздел. „Недофинансирането на системата, дори и при най-добър замисъл може да няма резултат", коментира тя.

Именно поради тази причина, според нея, е много важно в проектозакона да залегнат два допълнителни текста как и по какъв начин се увеличава единният разходен стандарт. „Нали говорим за всички деца на България, а не само за децата на 150 училища, които нямат този проблем с финансирането", заяви тя.

Такева коментира и въпроса за финансирането на частните учебни заведения, посочвайки, че синдикатът като цяло одобрява тази идея. Тя обаче даде за пример практиките в редица европейски страни, изтъквайки, че в много от тях частните учебни заведения не могат да бъдат повече от 3% от всички в страната. „Там държавата е осигурила необходимите средства за издръжка на един ученик", продължи синдикалният лидер, уточнявайки, че в повечето европейски страни тя възлиза на 4 хиляди евро, докато у нас е едва 600 евро. Според Такева трябва да започне поетапно финансиране на частното образование.

По думите й, трябва и по-често да се провеждат конкурси за директорските длъжности, като в оценяването трябва да взимат участие и синдикатите.

Такева настоява и една година след приемането на закона да се проведе мониторинг на ефектите от него.
Критики към проектозакона изказаха и от национално представителни организации на хората с увреждания. Според тях проектозаконът създава възможност децата със специални образователни потребности да се обособяват в отделна група, а това представлява форма на изолация. Никъде в закона не е регламентирано по какви критерии ще се случва това и кой ще обучава тези деца в групата.

Друг пропуск на проектозакона според тях е, че никъде в него не се регламентира коя подкрепа за такива деца се финансира от държавния бюджет и коя - не. Този текст позволява центровете за личностно развитие да функционират като частни структури и да определят голяма част от дейностите си като платени.

От бизнеса поискаха компетентни лица и от бизнес средите да имат право да преподават в професионалните училища, както и разработване на механизъм за публично-частно партньорство с участие на бизнеса с цел разработване на програми за професионални умения на учащите се.